ars est celare artem

haiku 04

2012-01-15T02:36:00.000+02:00

light, fire, magic. hidden even from my eyes, i need a lighthouse.

everybody needs to have something

2011-12-07T17:42:00.001+02:00

everybody needs to have something. a poet, an artist, a heartbreaker. but sometimes a person sees how his or her whole life is falling apart. we are not so fast anymore. we are no so smart anymore. we are not the best anymore. sometimes it was inculcated upon our minds that there is not and never will be anyone better than us. in everything. that is what i call a monstrous thought. because

старата къща

2011-10-28T12:40:00.000+03:00

От толкова време исках да ти го кажа и минаха години и векове и аз все мълчах и не можех. Съвсем просто е. Искахме да те спасим и то толкова много, че останахме без души и сърца и вече не можем да плачем. Не успяхме. Не знам какво е трябвало да бъде променено, какво решение е било грешно или изобщо не взето. Оставам го назад и не гледам, защото е само минало и прах и спомени. Това е за

an island at the end of the world

2011-10-22T23:51:00.001+03:00

толкова е лесно да се изгубиш във фантазиите и да потънеш в простата красота. понякога толкова ни е страх, че се лъжем животи наред. а когато се превърнем във мечта, нещо продължава да ни трови там вътре. представям си, че съм това, което искам, а се боря със любов, която хората ми пожелават. толкова е лесно да се изгубиш като вятър студен и силен и красив. a pure heart is what i am longing

the charm of youth

2011-07-17T03:05:00.002+03:00

it's two o'çlock and i'm writing in my room. only the lamp is working and the yellow light is my home. i've had so many of these nights out of touch and lost between worlds slowly drinking wine and my life away. it's nice and calm and safe. while the next day is coming toward me like a cheetah like a bullet like a spike ready to nail me down. it's nice and calm and truly safe. i enjoy these

convenient illusions

2011-07-13T21:34:00.002+03:00

i know all the thoughtsrunning through your headand the thoughts of the other people.it seemed like a giftbut it's not enoughin the end of the daywhen i came homemutilatedfrom the madness and the solitudeof a wasted life.it's not enough to know and recognise truthwhen this truth is not good for you.right now i'm really tired and strangely serene.i just tried to fix it and failed this timelike

fighting the good fight

2011-04-20T01:19:00.000+03:00

мисля си за всички хора,които някога някъде са отстоявали принципи.и са си отишлибез да получат удовлетворениебез да знаят дали са били прави.как я караш всеки ден.защото има ужасно много дълги дни,които трябва да издържиш.това е безкрайното търпение,което не знаеш дали си заслужава.знам какво е да се чувствашправ до мъзъка на костите сии тези кости да болят ако изневериш.пропиляваш живота си,

lack of talent

2011-03-18T23:06:00.003+02:00

не е достатъчно да си различен,за да напишеш поема.всички ниеаутсайдерисамотнициидиотиси мислим, че щом не можемда живеем с другите хора,сме индивидуални.поети.или нещомного специално.но не сме.не е достатъчно.много хора просто не стават за нищо.като мен. сигурно.или като теб. може би.звучи добре да си артист.или поет.но единственото, което правиме да пилеем хиляди часовесобствении чужди,за да

хахаххах

2011-03-17T23:35:00.002+02:00

как го искаше само. чакаше от месеци. представяше си как изглежда. трябва само миг, за да унищожиш света. щрак. няма го.снегът я омота и заслепи. не знаеше накъде да върви. не я ебеше. на студено и на тъмно стискаш зъби здраво докато те заболи. а студът те хапе не само по оголения кръст. когато няма повече място за завист, омраза, презрение, отчаяние, гняв, злоба, безнадежност и болка. тогава

the pink square

2011-03-13T23:48:00.002+02:00

пиехме топло винона розовия площадзаобиколениот стотици гейове, коитосе прегръщахацелуваханатискахаобарвахано беше тихо и спокойно и топло и студено.искаше ми се да имаповече такива местаповече мирни и спокойнирозови площади.където никой на никого не пречи.

a normal life

2011-02-11T06:34:00.004+02:00

когато седим на масата в холаи баща ми е пиян,слушам как иска.да съм щастлива и да имам пари.и семейство, което вечер да събирам около масата.и моята майка, която обикновеномълчии работи и готви по цял ден.иска да види някой денкак съм стъпила на краката си.баща ми продължава да пиеи да говори.за тълпата и за единствения начинда си щастливеда си сред хоратада си нормален

threads: the beginning

2011-01-23T00:05:00.003+02:00